Основно училище „ Георги Караславов” има вековна история, която започва през учебната 1860/61 година. Преди 150 години стремежът към наука и просвета кара възрожденските дебърци да открият училище в една от задните стаи на църквата „Свети Никола” Кмет тогава бил чорбаджи Гочо Митев Костоолов. Първият учител в Дервент ени махале бил Костадин Родопски, който дошъл от село Левочево, Смолянско. Заплата не била договорена, за неговата прехрана се грижели учениците и техните родители.
Когато през есента на 1871година Левски посетил Дебър, в същата тази стая се провело тайно събрание, на което присъствали: учителят Костадин Родопски, Матейко Рачев Петров – братовчед на Левски, Запрян Честеменов, кметът на селото Гого Митев, хаджи Демир, Георги Славов Караславов (дядото на писателя), но не се стигнало до образуването на комитет.
Първите ученици на Родопски били: Владимир Добрев Гошев, Янко Христев Близнаков, Теню Илиев Драшев, Начо Арапкювлиев, Найдю Ганчев Дерекювлията. Повечето от тях станали начални учители, по-образован бил Йордан Манолов, учил в Цариград, кметувал в Дебър, имал седем синове и всички завършили висше образование.
Училището при черковните килии станало тясно за учениците след Освобождението. Младата българска държава започнала да се грижи за просветата на народа. Построено било ново училище на два етажа с осем класни стаи през 1880 година. Мястото било взето от Тошо Илиев Драшев, намирало се е покрай Цариградското шосе, до централния площад. Учениците тогава се учели по желание, а не задължително.
Задължителното обучение до 4 клас било въведено със закон по-късно. До 1887 година учениците се оценяват по десетобалната система, а след това по шестобалната.
Според „Български алманах” от 1911 година Дебър е най- голямото селище в околията и наброява 3454 жители. В книгата си „Свои сред хората” Демир Янев си спомня: „… в първо отделение през 1917 година бяхме 120 деца в голямата стая, насядали по шест души на дълги чинове. Пишехме на плочи с калеми.”. През 1922/23 година била открита прогимназия и училището става основно, до тогава в Дебър има само отделения, които отговарят на сегашното начално образование от първи до четвърти клас, и ако ученолюбивите дебърчета искали да продължат образованието си, трябвало да вървят пеш до Борисовград всеки ден. В Окръжен държавен архив – Пловдив има запазена ревизионна книга на училище „Св. Кирил и Методий”(за периода от 1898 до 1942 година) Забележка от училищния инспектор от 12.09.1922 година в точка 9 гласи: „Заповядвам училищното настоятелство и общинския съвет да се съберат на съвместно заседание и вземат по-енергични мерки за постройка на нова училищна сграда, понеже броят на учениците е значително нараснал (587деца)”.
Тези обстоятелства наложили решението да бъде построена нова сграда, която да отговаря на нарасналите потребности. Кметът Запрян Георгиев Тръцов и управляващата с него комисия от 1923 година закупили парцела за строежа от Балю Димитров Харчев и Димитър Бобутанов. Средствата за строежа били осигурени от продажбата на парцели от общинската мера „Мандакър” и „Кабата”, сключен бил и заем от БНБ в размер на 800 000 лева – всичко 3 милиона лева. Същата година започнало строителството под ръководството на инженер Манолов, родом от Дебър. При откриването на новото училище „ Св. Кирил и Методий” през 1925 година бил поканен цар Борис ІІІ.
Новата училищна сграда е устояла на голямото земетресение от април 1928 година, което е с епицентър град Чирпан и с магнитуд 6,9 по скалата на Рихтер. Във фонд 79, №1,арх. ед.34 на Окръжен държавен архив – Пловдив се пазят донесения от кметовете на селата в околията. Кметът на Дебър по това време Георги Митков Попов съобщава чрез протокол от 23 април 1928 година, че щетите на църквата „Св. Никола” и училище „Св. Кирил и Методий” възлизат над 2,5 милиона лева. Сградите били ремонтирани и възстановени със средства от държавния фонд „Дипозе”, който се набирал от помощи, давани за пострадалите от земетресенията, и с доброволния труд на хората от Дебър.
Принос за образованието през тези години имат учителите от Дебър: Господинка и Тодор Костадинови, Тоска Калинова, Тончо Застругов (завършил педагогика в Цюрих), Донка и Борис Тодорови, Демир Делчев, Иванка Караславова, Демир Янев, Георги Караславов и тези, които са дошли от други селища, но са оставили трайни следи в историята на училището.
Такива са братята Христо и Никола Русеви и Рушинка Русева (съпруга на Христо) от Казанлък, които са работили в Дебър повече от двадесет години, все още има живи техни възпитаници, които с благодарност си спомнят за тях.
Друго училище било построено през 1933 година с 4 класни стаи на общинската мера „Кабата“, което носело името „ Христо Ботев”. През 1984 година се построяват още четири класни стаи към сградата и физкултурен салон. След 1935 година училище „Св. Кирил и Методий” става средищно.
През петдесетте години на миналия век се създало кооперативно стопанство в Дебър, в помощ на жените кооператорки към училището се открила лятна детска градина, в която не само се грижели за децата, но ги обучавали и възпитавали. Ползата от детска градина била голяма и се взело решение тя да заработи постоянно.
През 1961била построена и политехническата работилница към основното училище, в една от стаите се помещавала полудневна детска градина до 1968 година, когато е построена сградата на днешната ЦДГ „Пролет”.
На 21май 1957 година президиума на НРБ награждава училището с орден „Кирил и Методий” ІІІ степен.
През 1963 година бил открит ІV прогимназиален клас ( или 8 клас) , основното образование става задължително.
С указ №829, обнародван на 29.08.1969 година към град Първомай били присъединени като квартали селата Дебър и Любеново, тъй като в Първомай вече има училище с наименование „ Кирил и Методий” се налага това в Дебър да стане Второ основно училище „ Кирил и Методий”.
През учебната 1970/71 година Начално училище „ Христо Ботев” и прогимназията на село Татарево се обединяват с ОУ „ Кирил и Методий”, учениците от Татарево се извозвали всяка сутрин с автобуси до Дебър.
След смъртта на Георги Караславов през 1980 година, се взема решение, в знак на почет и уважение към именития ни съгражданин, училището в Дебър да носи неговото име. Второ основно училище „ Кирил и Методий” е преименувано в ОУ „ Георги Караславов” на 25.03.1981 година. Тази дата става патронен празник на училището.
